Музиката е вид изкуство, в което средството за изразяване е звукът. Основни елементи на музиката са тонът (определящ мелодията и хармонията), ритъмът ( свързаните с него темпо, размер и артикулация), динамиката, тембърът и текстурата.
Създаването, изпълнението, значимостта и дори определението за музика варира в различните култури, както и в зависимост от социалния контекст. Музиката обхваща както строго организирани композиции (и тяхното представяне пред публика), така и импровизационната музика и дори различни алеаторни форми.
Тя може да се раздели на жанрове и поджанрове, но често разграничението и връзките между различните жанрове са трудноопределими, а понякога и спорни.
Композиция
Създаването на музика се нарича композиция и тя играе фундаментална роля са създаването на музика. Музикалното съчинение се композира от композитор. По-конкретното значение на композиция обхваща различните правила, техники и методи, чрез които дадена музикална идея (конкретна мелодия или форма), се въплъщава в музикално произведение. Понятието е обобщаващо — то включва в себе си правилата,
|
 |
|
Музикални жанрове и форми
Музикалният стил е начинът, по който се изпълнява мелодията, ритъмът, тембърът, динамиката, хармонията, строежът и формата.
Географският произход също понякога определя музикалния стил, макар че някои географски категории съвсем естествено включват голямо разнообразие от подстилове.
Много от музикалните стилове не са чисти като произход, а са смесени, също така в един
музикален стил, може да има елементи на друг или само в някои произведения от този стил да има подобни елементи, това
понякога затруднява категоризирането на стиловете.
Музикалният жанр характеризира родовете и видовете музикално творчество според произхода, условията на изпълнение и
възприятието.
Понятието музикален жанр отразява взаимната връзка между творческите фактори извън музиката и чисто
музикалните характеристики. Музикалната форма е схемата, по които се разработва дадено произведение. Тази схема
включва определянето на отделните части по темпо, мащабност и начин на разработка. Има съществена разлика между
музикална форма, музикален жанр, музикално произведение и начина, по който се нарича самото музикално произведение.
От гледище на музикалната форма, например, не всяко произведение, наричано „соната“, съответства на сонатната
музикална форма. Самата сонатна форма пък е схемата, върху която се изгражда например първата част от класическата
симфония. Друга често срещана заблуда е произведения, като кантата, оратория и т. н. да бъдат отъждествявани със
съответна музикална форма. Всъщност споменатите оратория и кантата са само жанрови произведения, които могат да
следват една или друга музикална форма. Въпреки че не съществува единна класификация на музикалните форми, те могат
да бъдат групирани основно в два раздела — чисто музикален, т. е. формата зависи от строго музикалния характер на
произведението, и тематични — когато водеща роля има смисловото съдържание на произведението.
|
